Защо стомахът ни къркори, когато сме гладни
Случвало ли ви се е да сте в тиха зала, на среща или изпит, и внезапно... грррррррр. Стомахът стартира да ръмжи по този начин, като че ли в него живее гладен звяр. Не сте самичък - всички сме го преживявали. Но знаем ли в действителност за какво се случва това?
6 аргументи да се усещаме непрекъснато гладни, макар че се храним
Какво да заобикаляме, с цел да останем сити по-дълго
Оказва се, че къркоренето на корема си има освен изцяло разумно пояснение, само че и... лично име. Нарича се борборигмус (от гръцки — " бълбукане, екот " ). Да, звучи съвсем като магическо проклинание от " Хари Потър ", само че действително изяснява по какъв начин тялото ни споделя: " Хей, време е за ястие! "
Какво предизвиква борборигмуса
Има няколко съществени аргументи, заради които стомахът ни стартира да " пее " на гладно:
1. Мускулни съкращения - вътрешната гимнастика на червата
Храносмилателният ни тракт е затрупан с много работливи гладки мускули, които се свиват и отпускат ритмично, с цел да придвижват храна, течности и газове. Това придвижване се назовава перисталтика - нещо като вътрешно " изстискване ", с цел да се задвижи всичко напред, като в сламка.
Дори когато няма храна в стомаха, тези мускулни талази не престават да работят. А когато вътре е празно, звукът от всичко това става по-силен - не тъй като тялото прави нещо извънредно, а просто тъй като... няма нищо, което да заглуши звука, написа IFL Science.
2. Празен корем = по-силен тон
Да си представим стомаха като тъпан - когато е цялостен, звукът е приглушен. Когато е празен - екото е обезпечено.
Храната работи като " шумоизолиращ килим ", тъй че когато я няма, всяко бълбукане и придвижване се чува доста по-ясно. Затова ръмженето постоянно е по-осезаемо, когато сме гладни.
3. Хормоните играят роля - и не са по никакъв начин срамежливи
Тялото ти има вътрешна тревога, която споделя " време е за храна ". Главните виновници? Това са грелин - хормонът, който ни сигнализира, че сме гладни и ептин - този, който ни шепне, че сме сити.
Изследвания демонстрират, че когато грелинът се задейства, той ускорява перисталтиката, което значи повече придвижване = повече звук. Тялото ни безусловно се подготвя да одобри нова порция храна - с подобаващото музикално оформление.
Защо да си легнем гладни не е по никакъв начин добра концепция
И какво е най-добре да хапнем късно вечер
4. Не единствено гладът е отговорен
Къркоренето не е непокътнато единствено за моментите, когато сме гладни. Дори след изобилна вечеря стомахът ни може да издаде звуци. Защо? Защото червата постоянно са в деяние - отстраняват останки, газове, слуз и течности, с цел да поддържат " трафика " по черевния бул..
Ако това придвижване спре изцяло, може да се стигне до тежки положения като задръстване или извъртане на червата (волвулус), което от време на време изисква и незабавна интервенция.
6 аргументи да се усещаме непрекъснато гладни, макар че се храним
Какво да заобикаляме, с цел да останем сити по-дълго
Оказва се, че къркоренето на корема си има освен изцяло разумно пояснение, само че и... лично име. Нарича се борборигмус (от гръцки — " бълбукане, екот " ). Да, звучи съвсем като магическо проклинание от " Хари Потър ", само че действително изяснява по какъв начин тялото ни споделя: " Хей, време е за ястие! "
Какво предизвиква борборигмуса
Има няколко съществени аргументи, заради които стомахът ни стартира да " пее " на гладно:
1. Мускулни съкращения - вътрешната гимнастика на червата
Храносмилателният ни тракт е затрупан с много работливи гладки мускули, които се свиват и отпускат ритмично, с цел да придвижват храна, течности и газове. Това придвижване се назовава перисталтика - нещо като вътрешно " изстискване ", с цел да се задвижи всичко напред, като в сламка.
Дори когато няма храна в стомаха, тези мускулни талази не престават да работят. А когато вътре е празно, звукът от всичко това става по-силен - не тъй като тялото прави нещо извънредно, а просто тъй като... няма нищо, което да заглуши звука, написа IFL Science.
2. Празен корем = по-силен тон
Да си представим стомаха като тъпан - когато е цялостен, звукът е приглушен. Когато е празен - екото е обезпечено.
Храната работи като " шумоизолиращ килим ", тъй че когато я няма, всяко бълбукане и придвижване се чува доста по-ясно. Затова ръмженето постоянно е по-осезаемо, когато сме гладни.
3. Хормоните играят роля - и не са по никакъв начин срамежливи
Тялото ти има вътрешна тревога, която споделя " време е за храна ". Главните виновници? Това са грелин - хормонът, който ни сигнализира, че сме гладни и ептин - този, който ни шепне, че сме сити.
Изследвания демонстрират, че когато грелинът се задейства, той ускорява перисталтиката, което значи повече придвижване = повече звук. Тялото ни безусловно се подготвя да одобри нова порция храна - с подобаващото музикално оформление.
Защо да си легнем гладни не е по никакъв начин добра концепция
И какво е най-добре да хапнем късно вечер
4. Не единствено гладът е отговорен
Къркоренето не е непокътнато единствено за моментите, когато сме гладни. Дори след изобилна вечеря стомахът ни може да издаде звуци. Защо? Защото червата постоянно са в деяние - отстраняват останки, газове, слуз и течности, с цел да поддържат " трафика " по черевния бул..
Ако това придвижване спре изцяло, може да се стигне до тежки положения като задръстване или извъртане на червата (волвулус), което от време на време изисква и незабавна интервенция.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ